Погледни ... и замълчи .

От както живея в Корте мадера, почти всеки ден когато се прибирам към къщата виждам една устремена към облаците планина - Tamalpais .

Понякога е загърната от мъглите идващи от океана, но винаги изглежда величествена и някакси недостъпна със стръмните си склонове. Това разбира се е само една визуална илюзия, защото почти до самия връх има прекрасен път, по който ежедневно се нижата нагоре и надолу автомобили и велосипедисти. В ранния следобед на съботния ден и аз реших да "изкача" величествения връх . Истинското изкачване в действителност е само някакви си 300-400 метра, по не много стръмна , но прашна и камениста пътека, но повярвайте ми ... наистина си заслужава тези минимални усилия. Когато стигнете на върха пред вас се открива една неповторима гледка във всички посоки ! На снимката можете да видите излгледа в южна посока , към Залива на Сан Франциско и самия град. Както обикновенно по това време на годината в по-голямата част от деня градът и близките му околности са забулени от океанската мъгла , но това с нищо не променя величието на гледката , както и почти пълната илюзия , че всичко това сякаш го гледате от борда на самолет. Особенно , ако погледнете на запад , където би трябвало да е океана, но там някъде долу вместо синината на водата , се вижда едно бяло облачно поле , досуш като това ,което се вижда през илюминаторите на самолета, когато лети над облаците.

Посяднах на една скала и се загледах на юг . Седях, гледах и мълчах .

Колко красиви неща може да види човек в този така малък свят ! А в същотото това време... там някъде далече на изток, в родната България, хората се отправяха към урните за гласуване, а политиците като бясни кучета се облайваха по медийте и настървено се насъскваха едни други в борбата кой да седне на повече топли местенца в Парламента . Едни през други се надпреварваха да обещават това и онова и да съберат повече бюлетини. И после... за броени дни забравят какво са говорили и се самовглъбяват в една друга надпревара - кой от кого повече да открадне и да прибере за себе си , а народа ... кучета го яли .

И тогава човек се сеща за онзи стар виц : Питали радио Ереван: Кога ще бъдем по-добре ? А те отговорили : Вече бяхме !

И аз се присъединих към "братството" на блогарите

Вчера беше 4 юли - един голям празник за Съединените щати. Две години откакто съм тук пропуснам да видя как празнуват тук в Калифорния, но тази.... не е е е е е ! Тъй като беше събота, денят ми започно както нормално / какво ли значение имат дните ... понеделник, събота,сряда ??? /. Под "нормално" разбирам ставане около 6:00 часа , за разлика от работните дни, когато ставам точно в 6:00 / говоря за сутринта и уточнявам защото познавам хора , които сатават и в 18:00 / Поиграх малко тенис - около 1:30 минути, след което се прибрах, взех един душ ,сграбих фотоапарата и се отправих да документирам 4-ти юли. Празника си личеше още от предния ден . Навсякъде беше поставена украса, а националния флаг го имаше и там където през другото време го няма. Да точно така, там където го няма , защото тук си е нещо нормално на много от къщите да се вее националното знаме на САЩ.Често можеш да срешнеш я кола, я трак / както им викат тук на нашенските пикапи /, я "прост" велосипед или мотор , закичени с бяло-червеното знаме със звездите. Като отивах към тенис-кортовете, паркиралите по улиците леки коли се бяха изнесли незнайно къде ! На тяхно място по тротоарите и тревните площи покрай главната улица от ранни зори имаше поставени сгъваеми столове и шезлонги, одеала, платнища и всякакъв друг вид предмети, които запазвах местата на хората за предстоящия парад.
Когато пристгнах с фотоапарата на главната улици, повечето места вече бях заети. Наизлязли бях всички - стари и млади , деца и домашни кучета , невръстни бебенца и възрастни хора в инвалидни колички. Цялото това пъстро множество , беше облечено в леко ежедневно облекло / все пак тук е Калифорния и си став горещо / . Всички се суетяха по тротоарите, децата изтичвах от време на време на уличното платно и гледах натам откъдето щеше да се появят участниците в парада. Аз вървях и снимах всичко наоколо. По-големите деца предлагаха вода и лимонада за по $1. Някой от тях мъкнеха за тази цел колички по улицата и се мъчеха да привличат купувачи. Аз си избрах позиция до пожарната срещу църквата и зачаках началото на парада. А на около се щураха по-големите деца и кучета от най-различни породи.Възрастните си бърбореха къде прави , къде седнали на припек или сянка и поглеждах от време на време надолу по улицата. В 10:30 часа , парада започна . Начело : три полицейски мотора пуснали всички светлини / а те хич не са малко / , надувайки сирените и клаксоните. Полицайте които ги караха - лъснати като за парад и естествено с неизменните слънчеви очила. След тях две пожрни , така почистени, все едно никога не са били карани !!! От там нататък два музейни пожарни автомобила от началото на миналия век , но изглеждат така сякаш току що слизат от конвейра. От там нататък пъстро множество от хора и автомобили, весели ,радостни , нагиздени и украсени с националните цветове . Цялото това пищно множество се озвучава само с каква ли не музика : няколко живи оркестри от шотландски гайди в карирани полички; рок-оркестри качени на камиони а от един трак от огромни тонколони гърмеше гласът на починалия преди броени дни Крал на поп музиката - Макйкъл Джексън. Така лека , полека за около час и половина , минавайки по главната улица ,цялото това множество се изсипа на тревните площи на Парка на Корте Мадера и продължи да празнува до късно вечерта. Към 21:30 започна зарята. От къщата където живея , се виждаха фойверките от източния край на залива, а тътените от другите ситита , се чувха от всички посоки. След това настъпи тижата и прохладна калифорнийска вечер.